"Дезире" от Анемари Зелинко

    Книгата ме привлече, заради историческата си тематика. Имам слабост към такъв тип книги. Миналото винаги ме е привличало и чрез книгите, аз пътувам назад в него и изживявам живот напълно различен от моя. Не че не си го харесвам, но това е една страст, от която не мога да избягам.

      Та, да се върна на "Дезире". В анотацията се казва," че това е една любовна история, чудесно втъкана в историческите събития на Великата френска буржоазна революция". Но на мен ми се стори, че по-скоро заобикаля историческите събития, за които се разказва и то много подробно, които заемат голяма част от романа. Описва се целият живот на Наполеон. Битките, които е водил са документирани по-добре, отколкото в учебника по история. Но каква е връзката между него и Дезире?

     Двамата се запознават, когато тя е още 15-годишна, а той е млад генерал. Дори се сгодяват, но до брак така и не се стига. Дезире се омъжва за неговия маршал Жан Батист Бернадот. Тя запазва добри отношения с Наполеон и макар да стои встрани от политиката, участва в нея, може би дори без да го осъзнава.

    Но коя е истинската Дезире? Тази жена ме заинтригува, защото остави противоречиви чувства у мен  и затова реших да разбера за нея повече от Уикипедия. Е, авторката се е справила много добре представяйки ни я, защото това, което прочетох там вече го знаех от книгата. Цялото и име е Бернадин Йожени Дезире Клари , дъщеря на богат търговец на коприна, а по-късно - кралица на Швеция и Норвегия.

      Винаги съм си представяла, че жените, които са достигнали до върховете на едно общество са силни, с твърд характер и поведение. Впечатлението, което ми  направи  Дезире е напълно противоположно с това, което си представях за нея в началото. Усетих в нейния характер неувереност и липса на самочувствие, което би трябвало да има. Вместо да се радва и гордее с положението си, тя се страхува.

Нощем всеки страх се умножава, защото човек остава насаме с него.

Сега пиша, защото сънят бяга от мен. А сънят бяга, защото ме е страх. Много ме е страх от нещо, което се задава насреща и от което не мога да избягам.

      На фона на другите жени в историята, за които съм чела, Дезире изглежда плаха и дори се губи пред тях. Не успя да ме накара да и се възхитя, защото  остава в историята, единствено, заради познанството си с Наполеон и брака си с Бернадот.

     Подразних и се от нестихващото и желание да живее в Париж и мъката, която изпитва, когато се налага да го напусне. Все пак, той не и е роден град, а и не е ли домът там, където е семейството ти? Затова и това с любовта не можа да ме хване. Аз лично не усетих любов от нейна страна. Но, за да не вмъквам спойлери ще се спра до тук. Бих се радвала да се запозная и с друго мнение от някой, който е прочел книгата.

     Романът е част от поредицата "Известните жени в историята" и ни разказва за живота на една шведска кралица по времето на Наполеон Бонапарт. Представен е като дневник, който си води самата Дезире. Определено може да се научи много от него, защото са представени важни исторически събития.