"Червената кралица" от Филипа Грегъри

  От автора

     " Книга за жена, която триумфира в материалния свят и в същото време се опитва да служи на Бога.

Някои части от романа са исторически факти, други се основават на предположения, а трети са художествена измислица."

       Основната  героиня в романа е   Маргарет Боуфорт, която е   наречена от Грегъри " Червената кралица", заради   роднинските си връзки с рода Ланкастър, чийто знак е   бил червена роза. Представена е  като изключително амбициозна жена, която посвещава живота си на една единствена цел - да направи сина си крал на Англия. Противоречието в характера и идва от факта, че едновремено с високите си амбиции за власт, тя е невероятно набожна и дори се обрича на благочестие.
 

      В началото и симпатизирах, но колкото повече растеше жаждата и за власт, толкова повече ме отдалечаваше от себе си. Опитвах се да разбера тази жена и да си изясня причините за  нейния избор на живот. Мисля, че авторката се е опитала да изясни характера на Маргарет и донякъде да оправдае поведението и като ни разказва за нейния живот, който никак не е бил лек. Жена, за която се смята, че може да роди бъдещия крал на Англия, със сигурност не се е радвала на свободно и безгрижно детство. От дете и е втълпявано, че тя е от род, който трябва да осигури наследник на престола. Тя не е била важна. Важна е била целта и. С годините и самата Маргарет започва да вярва и да се убеждава в това, което се превръща в нейна истина, нейният единствен път, цел и мисия.

       След като едва не загубва живота си  при раждането на Хенри( единственият и син), когато е била едва на 13 години, Маргарет се отдава все повече на религията. Била е известна и това, че е една от малкото жени, които са имали образование. Историците я определят като " учена дама, една от малкото, които са се борили за правото си да учат." В нейна чест е кръстен първият оксфордски колеж "Лейди маргарет Хол", също и гимназия "Маргарет Боуфорт" в Бедфордшир (родното и място). 

       Маргарет Боуфорт остава в историята като една силна, изпълнена с желание за власт  и фанатично отдадена на Бога жена. Тя искрено е вярвала, че Бог и говори и и показва посоката, която да поеме. Била е мразена тогава, мразена е и сега от повечето, запознати с нейната история. 

           Какво мисля аз?

           Не бих могла да и лепна етикет "кучка" и да я осъдя за действията и. 

           Защо ли?

      Защото животът, който живеем ние сега, няма нищо общо с живота, който са живеели хората преди 500 години. Демокрацията е дума, която още не е съществувала. Моралът и нравите са били много важни и било недопустимо да се нарушават. Да имаш мнение, да го изразиш или пък да живееш, както си искаш, са били привилегия само на малцина. Особено ако си жена - трябва да правиш, каквото ти се казва. Какъв избор е имала Маргарет, която е била омъжена само на 12 години? Какво право на глас е имала тя тогава? Може би е вярвала, че след като стане майка на краля ще бъде свободна да бъде себе си? Може би е била много нещастна жена, която е вярвала, че ще постигне своето щастие, когато изпълни мисията, която и е отредена от малка. 

             Знам ли?

Животът ми се свежда до това: един кралски двор, който ме е забравил, съпруг, който ми се подиграва, син, който не храни обич към мен и един Бог, който е замлъкнал. За мен не е утеха, че презирам двора, че никога не съм обичала съпруга си и че синът ми е роден само, за да изпълни предопределението ми и ако не може да стори това, не знам каква полза имаме един от друг. Не знам какво друго да правя? Продължавам да се моля.