29 септември 2017 г.

Измяна

септември 29, 2017 0 Comments
Душата ми е грозна, зловеща.
Сърцето ми - лава гореща!
Готова е да те изпепели.
Защо, кажи защо така ме нарани?

Очите ми са тъжни, безцветни.
Сълзите ми - да бъдат проклети!
Защо не спират по лицето да се стичат?
Може ли  все още да те обичат?

Ръцете ми са тежки, отмалели. 
За допира ти пак са зажаднели.
По дяволите!
Защо не те забравям,
а все за теб да мисля се улавям?

Умът ми е мътен, замъглен. 
Няма да отричам - още е в твоя плен.
Но колкото и да те желая,
да усетиш болката ми мечтая.