9 март 2017 г.

Това си ти

 В леглото будна лежа и през прозореца гледам - 
 опитвам се звездите да преброя.
 "Ох, как само искам да мога да заспя!"
 Усетих допир,
 потреперих !
 Усетих го отново,
 но сили да се изправя не намерих.
 Заслушах се - пълна тишина!
 В стаята бях напълно сама!
 Затворих очи 
 и със страха се опитах да се преборя.
 Всички плашещи мисли
 в измислена кутия се опитах да затворя.
 С косите ни невидима ръка се заиграва — 
 "Господи, но какво точно става?"
 Тогава усетих аромата до болка познат...
 Очите си отворих
 и впила поглед напред заговорих:
 "Това си ти, да знам! Това си ти!
 Нали не си въобразявам?
 Дай ми знак - отново ти ме докосни!"
 Но отвърна ми само тишината,
 дори не зная, колко дълго още взирах се в стената.
 Тогава видях, 
 как от нощното шкафче, 
 телефонът ми падна
 и от калъфа му листче старо изпадна.
 С треперещи пръсти го вдигнах и погледнах-
 Винаги ще те обичам - без глас прочетох.

Няма коментари:

Публикуване на коментар