О, грип, как ме хвана! Така приклещи ме, че не мога да стана! О, грип, от къде дойде? Здравето ми как само взе! От дни лекарства пия, опитвам се да те надвия. лесно не искаш да се предадеш и малко спокойствие да ми дадеш. С кашлица ужасна ме наказваш, с болки, силата си ми показваш. О, грип, тъй жесток си с мен, не те издържам повече и ден! Отивай си, че веч ще полудея, а само за един - едничък сън копнея. О, грип, как ме хвана! Махай се, че здраве не ми остана!
Останах сама, ти замина - там, високо в небето. Ръце нагоре протягам, за да те стигна, че пълно е с болка сърцето. Звезда заиграва, по-силно почва да блести. Гледам я с надежда и си мисля: "Може би това си ти?" Знам, че не мога да те върна, дори и света да преобърна. Но всяка вечер поглед към небето отправям, "Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям. Ще се науча отново да живея, ще започна пак и да се смея. Но в сърцето ми, завинаги, ще си, споменът за теб не ще се заличи.
Гневът цялата превзел ме е, лошите мисли не мога да спра! Душата ми иска да обземе, от него не мога да се отърва! Тежките думи, обидни, все са ми в ума. Как да потуша ги? Как да се отърва? Не мога да спра и продължавам да се гневя. Желание само едно имам - да си отмъстя! Знам, че не трябва да мисля така! Знам, че е грешно! Знам, че не трябва да се оставям на гнева! Искам помощ сега, моля ви - спешно! Искам само да се успокоя, искам да мога да се усмихна! Искам лошите чувства да з…