1 октомври 2016 г.

Опитът ме научи


     Колкото и да си ми говорили, колкото и образователни филми да съм изгледала, на колкото и поучителни ситуации да съм била свидетел, от нищо това не съм си вземала поука. Не бях се замисляла, но явно съм живяла на принципа " око да види, ръка да пипне". Изпитах на своя гръб много от нещата, за които винаги са ме предупреждавали да внимавам.                                                                         Да, ама, пусто сърце, пита ли ме?                         Но не съжалявам! Няма за какво. Каквото е било, било е! Със съжаление не се живее. А пък, как бих могла да съжалявам за неща, които в определен момент съм искала. Желанията на хората се променят с годините. Преди съм искала едно, сега друго и пр. Това не ме кара да се чувствам виновна за нещо или пък да изпитвам съжаление. Грешките, които съм допуснала са били необходими, за да разбера какво всъщност желая. Те са моя ценен житейски опит, моят истински учител.
      Сега живея на прнципа :"Внимавай какво си пожелаваш!", но не мога да си изкривя душата и да ви заявя, че вече не греша. Но тези грешки са нови. От старите съм си взела поука. А от тези новите - ще дойде времето и от тях да се поуча. Затова, аз вярвам, че единствено опитът може да ни научи да живеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар