14 септември 2016 г.

Мечти в нощта

Нощта настъпва и всичко притихва.
Тъмно става и градът утихва.
През прозореца звездите наблюдавам
и от свойте мисли аз се вдъхновявам.

Колко тихо е сега навън,
но се чува от душата ми звън.
Мечти прекрасни я обземат
и умът ми бавно те превземат.

Мечтая си за далечни страни,
които всеки иска да посети.
Мечтая за неземно красиви пейзажи,
от които окото ми да се "облажи".

Мечтая за простор и свобода,
за къща заобиколена с бистра вода,
сред голяма поляна с цветя,
сред дървета, гора, планина - красота!

И ето, вече нощта ме завладя.
Светнаха и лампите в града.
Но светло е в мойто сърце -
мечтаната картина пред очите още е !


Няма коментари:

Публикуване на коментар