мръсна, гладна и сама.
Демони страшни ме следят,
неотлъчно зад мен вървят.
Но аз не спирам и крачка ускорявам.
Още малко вървене остава - се надявам.
Там, накрая на пътя да намеря
любов, храна и чиста постеля.
Колко е трудно, когато назад погледнеш
и само празни погледи срещнеш.
Това ме кара все по-бързо напред да вървя,
въпреки страха да не сгреша.
Но как можех да остана и самотата да поема.
Лъжливи думи и усмивки, не исках да приема.
Сърца от лед сковани!
Души от злоба обладани!
Не съм като тях, опитах!
Но все повече се оплитах.
В здравите мрежи на интриги, лъжи и ненавист,
на коварство и тежка завист!
Преди напълно този свят да ме обземе,
аз тръгнах - надявам се навреме.
И още вървя, не спирам!
Въпреки страха, на вярата си се опирам!
текст: Eli M
снимка: pixabay.com/josealbafotos
0 Коментари