Когато бях малка

      Когато бях малка, мечтаех много. Мечтаех да бъда принцеса, да посетя страната на Оз, да стана кръсница - вълшебница. И сега мечтая. Но мечтите вече не са същите.
      Когато бях малка, никой не се смееше на мечтите ми, дори ме насърчаваха. Мама ми беше ушила красива рокля като на принцеса. Направила ми бе и пръчица. Казваше, че е вълшебна. Само трябва да си пожелая нещо и я да размахам.. Когато порастнах разбрах, че не пръчицата е изпълнявала желанията ми, а мама. Но това не ме натъжи. Вече разбирах желанието и да ме направи щастлива и я обичах още повече. Хубаво беше, но порастнах и сега вече не нося рокли на принцеси.
      Когато бях малка, мечтаех да бъда голяма. На големите не им се карат, не им забраняват и могат да правят каквото си поискат. Сега, вече голяма, мечтая да съм дете. Няма по-безгрижно време от детските години.
      Когато бях малка, гледах света през розови очила. Всяко нещо ме учудваше и удивляваше. Бях откривател!
      Когато бях малка, бях истински щастлива! В прегръдките на мама и татко, на колената на баба и дядо, аз се чувствах обичана.
      Но вече не съм малка. И сега мечтая, но вече не за себе си. Затова сега съм силна!
"Аз съм вълшебница и мога всичко."


текст : Eli M
снимка: pixabay.com/BarefootBabiesBoutique

Публикуване на коментар

0 Коментари