Обещавам ти вече да съм добра, да не приемам всичко на шега. Обещавам да те уважавам и за всичко лошо съжалявам. Обещавам ти да не преигравам, цялата си любов да ти давам. Обещавам, няма да те дразня вече, защото: "Обичам те, човече!" Обещавам с теб да се съобразявам, глупости да не си въобразявам. Обещавам винаги да те изслушвам и в съветите ти да се вслушвам. Обещавам ти да те обичам, "мило мое" все да те наричам. Обещавам го, защото ти си моето момче и те обичам аз от цялото си сърце!
снимка:pixabay.com В това свое произведение, авторът ни запознава със съдбата, с мечтите, със съзнанието на един млад пастир тръгнал да търси своята "Лична легенда". Личната легенда е пътят на всеки човек. Но не всеки може да го извърви, защото или не вярва, или лесно се отказва. Пауло Коелю иска да ни накара да повярваме в съдбата, за да бъдем щастливи. Нищо не е случайно! Трябва да се научим да виждаме и разгадаваме поличбите или знаците, които животът ни показва.
О, грип, как ме хвана! Така приклещи ме, че не мога да стана! О, грип, от къде дойде? Здравето ми как само взе! От дни лекарства пия, опитвам се да те надвия. лесно не искаш да се предадеш и малко спокойствие да ми дадеш. С кашлица ужасна ме наказваш, с болки, силата си ми показваш. О, грип, тъй жесток си с мен, не те издържам повече и ден! Отивай си, че веч ще полудея, а само за един - едничък сън копнея. О, грип, как ме хвана! Махай се, че здраве не ми остана!
Останах сама, ти замина - там, високо в небето. Ръце нагоре протягам, за да те стигна, че пълно е с болка сърцето. Звезда заиграва, по-силно почва да блести. Гледам я с надежда и си мисля: "Може би това си ти?" Знам, че не мога да те върна, дори и света да преобърна. Но всяка вечер поглед към небето отправям, "Обичам те" - мълвя и за всичко друго забравям. Ще се науча отново да живея, ще започна пак и да се смея. Но в сърцето ми, завинаги, ще си, споменът за теб не ще се заличи.
Гневът цялата превзел ме е, лошите мисли не мога да спра! Душата ми иска да обземе, от него не мога да се отърва! Тежките думи, обидни, все са ми в ума. Как да потуша ги? Как да се отърва? Не мога да спра и продължавам да се гневя. Желание само едно имам - да си отмъстя! Знам, че не трябва да мисля така! Знам, че е грешно! Знам, че не трябва да се оставям на гнева! Искам помощ сега, моля ви - спешно! Искам само да се успокоя, искам да мога да се усмихна! Искам лошите чувства да з…
Мечтателка се наричам и такава се обичам! Мечтите ми никога не спират, постоянно въртят ми се в главата. Мечтите, в моя ум пристан намират, за тях поне безплатна е цената. Живея чрез тях живот друг, свой, щастлива ме правят и носят ми покой. Мечтите спасяват ме, когато съм тъжна. Мой бряг са и за тях на никой не съм длъжна. Малък е светът за мойте мечти, които не признават граници, черти. В тях, аз съм това, което искам без да трябва себе си да потискам.
Боли, когато ме прегръщаш, на моите ледени чувства с любов, когато отвръщаш. Боли, когато ме целуваш, изстиналото ми сърце, когато милуваш. Боли, когато любов ми обещаваш, а в мен нищо не трепва, а ти душата си ми даваш. Боли, когато ръката ми нежно държиш, а аз съм като камък, а ти мълчиш. Боли, когато погледа си в моя приковаваш, а аз се отвръщам, но ти пак се надяваш. Боли, когато в нашата любов тъй силно вярваш, когато за мен се бориш и не се предаваш. Боли, защото и аз като теб вярвах, любовта ни вечна да бъде се на…
Нощта настъпва и всичко притихва. Тъмно става и градът утихва. През прозореца звездите наблюдавам и от свойте мисли аз се вдъхновявам. Колко тихо е сега навън, но се чува от душата ми звън. Мечти прекрасни я обземат и умът ми бавно те превземат. Мечтая си за далечни страни, които всеки иска да посети. Мечтая за неземно красиви пейзажи, от които окото ми да се "облажи". Мечтая за простор и свобода, за къща заобиколена с бистра вода, сред голяма поляна с цветя, сред дървета, гора, планина - красота! И ето, вече нощт…
Не се вини, че следваш своите мечти! Не се вини, че рони той след теб сълзи! Не се вини, че по своя път тръгна сама! Не се вини, че той не те разбра! Всеки, пътя свой, сам си избира и своето място в света, сам си намира! Животът си живее, както си реши! Може да загуби, може да сгреши. Но всеки своята съдба си носи, затова не се кори, недей се вини! Щом не е при него твоето сърце, а душата ти друг глас я зове, тогава не трябва да се виниш, а по пътя желан да продължиш! Eli M
Скрита камера by Julie Garwood My rating: 5 of 5 stars Книгата е страхотна! Страшно много ми хареса! Този роман е един от малкото, които съм прочела буквално на едни дъх. Не можех да спра да прелиствам страниците, за да разбера какво ще се случи по - нататък. Главната героиня е студентка по филмово изкуство. За един от изпитите си, тя трябва да направи документален филм по зададен проект. Но, Лира (така се казва героинята), няма ни най-малка представа в какво се въвлича, започвайки своето проучване. Отначало си мислех, че тя е…
Невероятна книга! Не спах, за да я прочета! И не съжалявам! Авторката ни обрисува с думи картина на Рим през далечния първи век след Христа, съчетавайки исторически факти и личности с такива, родени от нейното въображение. В своите бележки, Кейт Куин ни посочва реалните фигури в романа и. Император Доминициан - уважаван от своите войници и нехаресван от обикновените хора. Императрицата, която участва в тайни заговори срещу него. Флавия и Юлия - императорски племенници, които го ненавиждат и стоят настрана от разпадналия се морал в д…
"Тъмна луна" е роман, в който основната тема е любовта. Вечната, силната, изгарящата, влудяващата, това е тя - любовта. Никой не знае какво му е приготвила съдбата, докато не се срещне с нея. Главната героиня не мечтае за любов, а само за храна и подслон. Но в живота нищо не се дава даром! На книгата попаднах случайно. Купих си я заедно с едно списание и не съжалявам. Романът е много увлекателен. Не можех да спра да чета. Действието се развива през целия сюжет и няма скучни страници, от които да ти стане бези…
Малко момченце попитало майка си: " Защо плачеш?" "Защото съм жена" - отговорила му тя. По - късно попитало баща си: " Защо мама плаче сякаш без причина?" "Всички жени плачат без причина" - само това могъл да каже бащата. Малкото момче пораснало, но все още се чудело защо жените плачат. Накрая попитало Господ: " Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: " Когато създавах жената и направих раменете достатъчно силни, за да поема тежестта на света, но въпреки …
Книгата ми беше много интересна. Харесва ми да чета книги, чиито действия са по действителни случки и истории. Тук авторката е публикувала дневника, който си е водил едно момиче, живяло във трудни времена, когато хората са били обявяни за вещици, а след това обесвани. Мери, започва да води своя дневник, когато животът и се преобръща и се налага да бяга, за да спаси живота си. Дневникът е воден една година и остава недовършен. Точно това предизвика в мен, безброй въпроси, около т.нар. малка вещица. Дневникът, скрит от света тол…
"Оживя, за да се бори и побеждава. Всички!" Този роман пленява съзнанието, не със стила на писане, не толкова със съдържанието си, а с настроенията, мислите и духа на една личност, която авторът се е опитал да пресъздаде чрез исторически документи, писания и архиви. "Роксолана" е исторически роман и разказва за живота на едно младо украинско момиче, пленено и след това продадено на султанския харем, което се превръща във жена, достигнала върховете на Османската империя и оставя в нейните летописи своя…
Един ден седях със сърдечно болен пациент и случайно го попитах: "Защо искаш да оздравееш?" Той ме погледна така, сякаш искаше да ми каже: "Що за глупав въпрос?" После отвърна: - Всеки иска да оздравее, когато е болен, нали така? - Да - рекох, - но ти защо искаш да се оправиш? - Ако оздравея, ще мога да се върна на работа и да спечеля повече пари - каза той. - Защо искаш да спечелиш повече пари? - Защото искам да изпратя сина си в добър университет. Попитах го защо…
снимка: Eli M Веднъж трима братя срещнали Щастието, което било пропаднало в дълбока дупка. Надвесили се те над ямата и попитали Щастието: - Ей, Щастие, можеш ли да ни помогнеш? - Мога. - отговорило то. – Само ми кажете какво искате. - Аз искам да имам много пари. – казал първият брат. Щастието му дало толкова пари, колкото не можел да носи, той ги натоварил на каруцата си и си заминал. - Аз искам най-красивата жена на света. – помолил вторият брат. Неземна красавица се п…
Дъждът в сърцето ми не спира. Излива се като порой във мен. Дъждът в сърцето ми все повече се усилва. Държи го здраво в плен. И моли се със поглед навлажнен. Моли се за чакания ден - блажен. Когато наказанието му ще е отменено и то ще бъде освободено.
Обичам моето дете, обичам го от все сърце! На него живота си посвещавам и цялата си любов му давам! Малко по малко, то расте, превръща се в едно прекрасно момче! С усмивка нежна и голяма - любимото е то на мама! Как хубаво песнички ми пее и със звънък глас се смее! Обичам, когато много ми приказва и всичко интересно ми разказва! Обичам да гледам как сладичко спи и тихо, понякога думи мълви! Когато сутрин очите си отвори, обичам с нежни думи да го наричам! В прегръдките ми като се свие, тогава, как само сърцето ми бие! От радост …
За мен, "Чест" е роман, изпълнен с много мъдрост. Бих го описала само с едно изречение - "Раняваме най - силно хората, които най-много обичаме!" Основната тема е престъплението. Убийство в името на честта. А как героите от романа разбират понятието чест? " Лишат ли те от честта ти, все едно си мъртъв. Вече не можеш да вървиш по улицата, освен ако не свикнеш да не вдигаш очи от паважа....Раменете ти ще са смъкнати, юмруците - стиснати, очите ти - хлътнали в орбитите, цялото ти същество ще е безжизнена пихтия, …
Аз съм мама! Щастлива бях, когато станах мама, по-голяма радост, на света, за мене няма! Щастлива съм сега, защото ти радост в живота ми внесе, вяра, щастие, мечти - ми донесе! Щастлива съм, когато с ръчички ме прегръщаш, когато на усмивката ми с усмивка отвръщаш! Щастлива съм, когато ме наричаш мамо! Ах, колко те обичам само! Щастлива съм, защото имам те до мен, мое дете, ти си всичко за мен!
Толкова много те желая и за тебе само мечтая. Колко силно ме пленяваш, само с поглед ме изпепеляваш. Но не искам тези чувства да изпитвам, да те изхвърля от ума си, постоянно се опитвам. Ала затворя ли очи, пак тебе виждам, мъжествен, силен - ах, как те ненавиждам! Защо не мога очите ти да забравя? Постоянно ги виждам и от тях не мога да се избавя. Не искам това - все си повтарям, но от твоя образ не мога да избягам. Желанието, по - силно е от мен, на мечтите си съм в плен. Удрям си сега шамар - Господи, изпаднах във такъв …
Наскоро прелиствах книгата " Всичко за кафето" от Н. Пучеров и реших да споделя с вас някои интересни факти за тази моя любима напитка. Най-различни са легендите, които се носят за неговото откриване. Според една, шейх Омар, който е бил лекар и свещеник, се е отдал на отшелничество в една пещера. Покрай нея често прелитали красиви птици и той все се опитвал да ги хване. Веднъж, в поредния си опит, успял само да вземе в ръка няколко плодове, които птиците пренасяли в краката си. Той ги използвал за приготвяне на …
За теб друг свят ще притворя. Дом, изпълнен с блаженство ще сътворя. С неземно щастие ще те обсипя. Цялата с любов ще те засипя. На небето любовта си ще опиша. Със звездите, името ти ще напиша. В морето лика ти ще нарисувам. Всяка нощ ще те целувам. Ще те прегръщам и ще те сънувам. текст и снимка :Eli M
Понякога се чувстваш толкова самотен. Заобиколен от хора, но сам. Толкова ли си различен? Защо оставаш все неразбран? И ти като всички мислиш и чувстваш! Копнееш и мечтаеш! Плачеш и страдаш! Може би, защото не показваш своите емоции пред другите? Дали те е страх? Да, страхуваш се! Страхуваш се от техните реакции. Тежко ти е! Но не можеш да се оплачеш, защото знаеш, че отново ще останеш неразбран и ще бъдеш осъден в техните очи. Защото си се осмелил да бъдеш искрен, да бъдеш себе си. Сега, лъжеш всички, но най-вече теб с…
" Да можех да разбера - промърмори той - какво всъщност става в една книга, докато е затворена. Разбира се, вътре има само букви, отпечатани върху хартията, но въпреки това...там все пак трябва да става нещо, защото, като я отворя, всички те изведнъж се превръщат в приказка. В нея има герои, които още не съм срещал, какви ли не случки, приключения и боеве...понякога дори се развихрят морски бури или пък човек попада в непознати страни и градове. Нали всичко това по някакъв начин съществува в книгата. Е, естествено трябва да я проче…
Любовта не е само в докосването. Не е само в думите. Любовта е и в погледа. В очите, които те изгарят, когато ги погледнеш. От които кожата ти настръхва. Които предизвикват сърцето ти да прескача. Които те карат да копнееш, да бъдеш докоснат. Очите казват това, което устните не могат да изрекат. Те никога не лъжат. Нараненото сърце може да те предаде, но очите - не! Вярвай им! В тях е твоята истина! снимка: pixabay.com/Unsplash
Като лист обрулен, паднал на земята, стоеше той на тротоара и поклащаше си краката. Навел бе надолу главата, въздишаше бавно с цигара в устата. - Какво те мъчи? - попитах го нежно, а той ми махна с ръка небрежно. - Кажи ми, боли ли те нещо? Тогава, той отвърна ми горещо: - За болката ми няма да намериш лек! Върви си, остави ме! Аз съм лош човек! - Защо изричаш тези думи тежки? Всички сме хора и си имаме болежки! А той ми отговори със затворени очи: - Така е, всеки греши, но грешките ми никой не може да прости! Пропих се и па…
По утъпкания път вървя, мръсна, гладна и сама. Демони страшни ме следят, неотлъчно зад мен вървят. Но аз не спирам и крачка ускорявам. Още малко вървене остава - се надявам. Там, накрая на пътя да намеря любов, храна и чиста постеля. Колко е трудно, когато назад погледнеш и само празни погледи срещнеш. Това ме кара все по-бързо напред да вървя, въпреки страха да не сгреша. Но как можех да остана и самотата да поема. Лъжливи думи и усмивки, не исках да приема. Сърца от лед сковани! Души от злоба обладани! Не съм като тях, оп…
"Пътят към другите светове е вътре в теб самия!" "Твоята душа е като покрив, а чувствата ти са браздите на душата ти! Когато браздите се заличат, ти се опитай да пиеш вода от покрива!" мъдри мисли от филма "Великолепният век" снимки: pixabay.com/MelKro
Destiny by Sally Beauman My rating: 4 of 5 stars Интересен роман. Доста време ми отне, докато го прочета. Но като се има предвид обемът (900 стр.) и малкото време, което можех да отделям за четене през деня, е разбираемо. Все пак успях. "Карма" представлява един реален поглед върху живота. Тайни и интриги. Любов, но не някаква провъзнесена. Егоизъм и лицемерие. Героите търсят своето щастие. Всеки се стреми да задоволи собствените си нужди. Истинският живот. Сюжетът се върти, около двама…
Невероятна книга! Прекрасна! Нямам думи! С този роман, авторката ме спечели като нейн верен фен! С нетърпение ще започна да чета следващата и книга! "Къща на брега на морето " е много вълнуващ роман! Дори, думата "вълнуващ" е твърде слаба, за да го опиша. Книта започва от детството на главната героиня, Флориана, което е силно преплетено със събитията, които се случват петдесет години по-късно. Авторката умело прескача през годините и още по-умело ни увлича в сюжета. Една детска любов, една истинска о…
ТЯ беше щастлива. Имаше мъж, който я обичаше и деца, които я радваха. ТЯ - жената от село, която ставаше на разсъмване, за да приготви закуската, да нахрани животните и да отиде на полето. Прибираше се късно и работата и продължаваше - да прибере животните, да сложи вечерята, да изчисти след това. Но това не и тежеше, защото не беше сама. С нея беше семейството и, което и помагаше и я подкрепяше. Така минаваха годините - в радости и трудности, и ТЯ беше щастлива. Децата и порастнаха, напуснаха скромната къщичка на тази…
Никой не знае колко ми липсва, годините си минават, но мъката ми не стихва. Моя дядо аз много обичах, като дете все със него тичах. Гонехме овцете, хванати за ръцете. Дядо ми беше овчар, на стадото - господар! Водеше животните в полето и вземаше със себе си мен - детето. С дядо много обичахме да играем на карти. Той все ме радваше като нарочно се предаваше. А вечер казваше на баба: "Манджичка първо на детето сложи! Уморено е! После нека да си полежи! Дядо обичаше истории да ми разказва, часове със мен да си приказв…
Дървото все още беше там. Необезпокоявано от никой през всичките дълги години, откакто тя замина. Само бе станало още по-високо. Тук, Алекс бе срещнала първата си любов. Сега, след толкова време, стоеше пред него и спомените я връхлитаха един след друг. Беше последна година в училище. Нямаше търпение да завърши и да се запише студентка в някой университет. Без значение кое ще е. Искаше само да се махне от тук. Тя мечтаеше за живота в големия град. Ненавиждаше това село, в което трябваше да живее. Тук нищо не се случваше. Всички се …
Пътувам. Всяка вечер, всяка свободна минута, аз пътувам към страната на мечтите. В нея няма граници, няма забрани, няма ограничения. В страната на мечтите има само щастие. Тук живея живота си, така както бих искала. Имам свободата да го моделирам по мой вкус. Тук, аз съм господарка на дните си. В страната на мечтите, времето не съществува. Мога да изживявам миговете си на удоволствие до безкрай. В страната на мечтите се срещам само с хора, които обичам. И те ме обичат. Страната на мечтите е красива. Тя няма край …
Когато бях малка, мечтаех много. Мечтаех да бъда принцеса, да посетя страната на Оз, да стана кръсница - вълшебница. И сега мечтая. Но мечтите вече не са същите. Когато бях малка, никой не се смееше на мечтите ми, дори ме насърчаваха. Мама ми беше ушила красива рокля като на принцеса. Направила ми бе и пръчица. Казваше, че е вълшебна. Само трябва да си пожелая нещо и я да размахам.. Когато порастнах разбрах, че не пръчицата е изпълнявала желанията ми, а мама. Но това не ме натъжи. Вече разбирах желанието и да ме направи щастлив…
Чаках те. Плаках и се молих. Но ти все не идваше. Срещах те единствено в съня си. Там бях щастлива. Бях с теб. Любовта ми бе споделена. Дните ми минаваха в очакване на нощите, когато отново те срещах в съня си. Забравили ме? "Скоро ще се върна. Ще поработя няколко месеца и се връщам при теб." Забравили тези свои думи? Вече дори не ми се обаждаш. Колко време мина от последния ни разговор? Месец, два? Забравил си ме! Срещнал си друга, може би. Или просто съм ти безразлична! А а…
Тя много го обичаше. Всичко започна на шега за нея. Не мислеше, че той ще се окаже точният човек. Излъга го за всичко, освен за името си. Смяташе, че е забавно. Не предвиждаше дълготрайни отношения с него. Сега, няколко месеца по-късно, той и предлагаше да заживеят заедно. Каза му, че трябва да почакат още малко време. Но не го мислеше. Искаше го толкова, колкото и той. Но се страхуваше. Страхуваше се от лъжите си, които колкото и дребни да бяха, си оставаха лъжи. Беше му казала, че живее сама с болната си майка в малко селце, …
Той не и вярваше. Тези престорени сълзи бе виждал и друг път. Всичко за него беше фалшиво и той не можеше да повярва отново на жена. И не искаше. А, сега и това с детето. "Щял да става баща. Тази жена си е изгубила ума." Той настоя, тя да махне детето. Не го желаеше. Никога не е искал да има дете. За него това бе голяма грешка и тя трябваше да бъде поправена. На другия ден, тя му се обади, за да му каже, че вече е в клиниката, където до час "проблемът" му ще бъде решен. Той въздъхна. В този момент, обаче, изпи…
- Ще избягаме заедно! - Изрече развълнувано момчето. - Знаеш, че това е невъзможно! А кой ще остане при майка? - Притеснено му отвърна момичето срещу него. - Нямаме си никого и не мога да я оставя сама. - След тези думи цялото и тяло се разтърси от плач. Момчето я прегърна. Стояха така дълго време. И двамата осъзнаваха, че се виждат, може би, за последен път. - Ще ти пиша. И когато стане възможно, ще се съберем отново и вече никой няма да може да ни раздели! Те постояха още…
Лина закъсняваше за работа. За пореден път. Автобусът спря и тя бързайки да слезе се спъна на стъпалата и буквално полетя напред. Не видя какво стана, но усети ръцете, които я държаха. За нейн късмет пред вратата на автобуса беше застанал някакъв мъж. Лина вдигна поглед към него. - Добре ли сте? - попита я той. "Господи, какъв мъж! Аз съм в Рая! Не може да е реален!" - Добре ли сте? Лина толкова се беше омаяла от него, че изобщо не чуваше нищо. В един момент…
Тя тъкмо посегна към дръжката на вратата, когато погледът и бе прикован от малко листче хартия, стърчащо изпод изтривалката. Любопитството я накара да го вземе и на него прочете: " Обичам те ". Очите и се разшириха от изненада. Започна да се чуди дали е оставено тук нарочно или е изпаднало от някой. Тайничко се надяваше да е за нея. Все още мислеше за тази бележка, когато си легна вечерта. Тогава телефонът и извибрира. Беше получила SMS. " Обичам те - започваше SMS-а. Това я накара да се изправи, а с…
Тя го погледна. Очите и изразяваха толкова много емоции. Надяваше се да види искрата в неговите. Но там нямаше нищо. Погледът му беше вял и не изразяваше никаква емоция. "Това ли беше? Нима това е краят?" - питаше го тя, с очи. - Знаеш, че не те обичам - прошепна той. - Без чувства, помниш ли? Ти го поиска. - Тогава мислех така, признавам. Но сега...- малка сълза се плъзна по бузата и. - Не, не казвай нищо повече! Няма да има никакво значение! Не си го причинявай! …